Енциклопения на българския език

илюстрация

[iljuˈstrat͡sijɐ]

илюстрация значение:

1. (изкуство) Изображение (рисунка, снимка, графика) в книга или списание, което пояснява или допълва текста.
2. (преносно) Пример или факт, който служи за потвърждение или пояснение на твърдение.
Ударение
илюстра̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-люс-тра-ци-я
Род
женски
Мн. число
илюстрации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на илюстрация

(изкуство)
  • Детската книга беше пълна с цветни илюстрации.
  • Художникът завърши илюстрациите към новия роман.
(преносно)
  • Този случай е ярка илюстрация на проблема с корупцията.
  • Посочените данни служат само като илюстрация на тенденцията.

Как се пише илюстрация

Пише се с ю след „л“ и завършва на -ция.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:illustratio
От латински illustratio – „осветляване, нагледно изобразяване“, през западноевропейските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • богата илюстрация
  • книжна илюстрация
  • като илюстрация на