Енциклопения на българския език

илюстративен

[iʎostrɐˈtivɛn]

илюстративен значение:

1. (книжовно) Който служи за илюстрация, пояснение или нагледен пример; пояснителен.
2. (изкуство) Който съдържа или се състои от илюстрации (картинки, графики).
Ударение
илюстратѝвен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
и-люс-тра-ти-вен
Род
мъжки
Мн. число
илюстративни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на илюстративен

(книжовно)
  • Предоставеният материал е само с илюстративна цел.
  • Професорът даде няколко илюстративни примера за потвърждение на теорията.
(изкуство)
  • Книгата има богато илюстративно оформление.
  • Илюстративният материал към доклада беше впечатляващ.

Как се пише илюстративен

Думата е чуждица и следва правописа на източника, адаптиран към българската фонетика. Пише се с двойно 'л' само ако е в началото на заемката (не е случаят тук, на бълг. е с едно 'л'). ВНИМАНИЕ: На български е с едно 'л' (илюстрация), за разлика от английското illustration.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:illustrativus
Заемка от западноевропейските езици (френски illustratif), с корен от латинското illustrare (осветявам, изяснявам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • илюстративен материал
  • илюстративна цел