Енциклопения на българския език

илеус

[ˈi.lɛ.us]

илеус значение:

1. (медицина) Остро хирургично заболяване, характеризиращо се с пълна или частична непроходимост на червата, което води до спиране на придвижването на чревното съдържание. Може да бъде механичен (поради запушване) или динамичен (поради парализа на чревната мускулатура).
Ударение
и́леус
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-ле-ус
Род
мъжки
Мн. число
илеуси
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на илеус

(медицина)
  • Пациентът беше приет по спешност със съмнение за механичен илеус.
  • Следоперативният илеус е често усложнение при коремни интервенции.

Синоними на илеус

Как се пише илеус

Грешни изписвания: илиус, елеус, йлеус, илеос

Думата е чуждица и се изписва с и в началото и е във втората сричка, следвайки транскрипцията от латински.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:εἰλεός (eileós)
Терминът произлиза от старогръцката дума εἰλεός (eileós), означаваща 'свиване', 'усукване' или 'преплитане', преминала през латинското 'ileus'. В медицината е възприета за означаване на състояние, при което чревното съдържание не може да се придвижва напред.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • механичен илеус
  • паралитичен илеус
  • динамичен илеус
илеус : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник