Енциклопения на българския език

изцъклен

[ist͡sɐklɛn]

изцъклен значение:

1. (Пряко) За очи: който е широко отворен, втренчен, с неподвижен и вцепенен (стъклен) израз, често поради уплаха, изненада или смърт.
Ударение
изцъ'клен
Част на речта
прилагателно име, причастие
Сричкоделение
из-цък-лен
Род
мъжки
Мн. число
изцъклени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изцъклен

(Пряко)
  • Гледаше ме с изцъклени очи, сякаш е видял призрак.
  • Лицето му беше бледо, а погледът – изцъклен.

Антоними на изцъклен

Как се пише изцъклен

Пише се със 'з' (представка 'из-') и 'ц' (корен 'цъкл'). Въпреки че при изговор 'з' се обеззвучава пред 'ц', правописът е морфологичен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:цъкло
Минало страдателно причастие от глагола 'изцъкля'. Коренът идва от диалектната и старинна дума 'цъкло' (стъкло), асоциирайки се със стъклен, безизразен или втренчен поглед.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изцъклени очи
  • изцъклен поглед