Енциклопения на българския език

изхождане

[isxɔʒdɐnɛ]

изхождане значение:

1. (книжовно) Основаване на разсъждение или действие върху определен факт или принцип; взимане за отправна точка.
2. (медицина) Физиологичен акт на изхвърляне на екскременти от организма; дефекация.
3. (остаряло) Изминаване на път, обхождане на място.
Ударение
изхо̀ждане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-хож-да-не
Род
среден
Мн. число
изхождания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изхождане

(книжовно)
  • При анализа трябва да имаме предвид изхождането от конкретните исторически факти.
(медицина)
  • Пациентът има редовно изхождане всяка сутрин.
(остаряло)
  • След дългото изхождане на планината, те седнаха да починат.

Антоними на изхождане

Как се пише изхождане

Пише се с ж (редуване д/ж в корена ход/хож) и представка из-.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:исхождати
От глагола 'изхождам', калка на старогръцки модели или местно развитие от 'ходя'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изхождане по голяма нужда
  • точка на изхождане
  • редовно изхождане
Фразеологизми:
  • изхождайки от