Енциклопения на българския език

изумявам

[izuˈmʲavɐm]

изумявам значение:

1. (емоции) Предизвиквам силно удивление, възхищение или шок у някого с нещо неочаквано или необикновено.
Ударение
изумя̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
и-зу-мя-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
изумя
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изумявам

(емоции)
  • Той не спира да ме изумявам с талантите си.
  • Фокусникът изумяваше публиката с всеки следващ номер.

Синоними на изумявам

Антоними на изумявам

Как се пише изумявам

Грешни изписвания: изомявам, йзумявам, изумявъм
В корена се пише у (от ум), а не о.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:из + ум
Образуван от представка 'из-' и корен 'ум' с глаголна наставка. Буквалното, макар и остаряло значение, е 'да извадя от ума', 'да побъркам', което е еволюирало в 'слисвам', 'удивлявам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изумявам света
  • изумявам всички