изтънчено

[isˈtɤnt͡ʃɛno]

изтънчено значение:

1. (наречие) По начин, който показва финес, елегантност, добър вкус и липса на грубост.

2. (прилагателно име (ср.р.)) Качество на нещо (в среден род), което е изискано и деликатно.

Ударение: изтъ̀нченост
Част на речта: наречие, прилагателно име
Сричкоделение: из-тън-че-но
Род: среден

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изтънчено

(наречие)

Тя се държеше изключително изтънчено по време на приема.
Жилището беше обзаведено изтънчено и с вкус.

(прилагателно име (ср.р.))

Това изтънчено вино се съчетава добре със сирена.
Нейното изтънчено поведение впечатли гостите.

Синоними на изтънчено

елегантно, рафинирано, фино, изискано

Антоними на изтънчено

грубо, просташко, недялано

Как се пише изтънчено

Грешни изписвания: истъ̀нченост, изтънченно, йзтънчено, изтанчено, изтънчену

Думата се пише със з пред беззвучна съгласна в представката (из-), въпреки че се обеззвучава при изговор. Пише се с едно н (освен ако не е членувано в м.р., което не е приложимо тук).

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:тънък

Произлиза от прилагателното 'изтънчен', което е минало страдателно причастие на глагола 'изтъня'. Коренът е 'тънък'. Преносното значение за финес се развива на базата на представата за нещо фино и тънко изработено.

Употреба

Чести словосъчетания:

облечен изтънчено
изтънчено поведение
изтънчено удоволствие

изтънчено