Енциклопения на българския език

изтръгвам

[istˈrɤɡvɐm]

изтръгвам значение:

1. (пряко) Вадя нещо (растение, предмет) със сила, като го дърпам рязко от мястото, където е закрепено.
2. (преносно) Вземам нещо от някого със сила или насилие; отнемам.
3. (абстрактно) Постигам нещо (признание, тайна, съгласие) с големи усилия или принуда.
Ударение
изтръ̀гвам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-тръг-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
изтръгвам се
Видова двойка
изтръгна
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изтръгвам

(пряко)
  • Градинарят изтръгва плевелите един по един.
  • Вятърът изтръгва дърветата с корените.
(преносно)
  • Той се опита да изтръгне чантата от ръцете ѝ.
  • Свободата не се дава, тя се изтръгва.
(абстрактно)
  • Следователят се опитваше да изтръгне самопризнание от заподозрения.
  • Едва успях да изтръгна обещание от него.

Антоними на изтръгвам

Как се пише изтръгвам

Пише се със 'з' в представката (пред звучна съгласна 'т' - изключение от правилото за обеззвучаване при изговор, морфологичен принцип) и 'г' в корена (проверка: тръга).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:из- + тръгнѫти
Представка 'из-' (движение навън) и корен 'тръг' (дърпам, тегля рязко).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изтръгвам с корен
  • изтръгвам признание
  • изтръгвам от сърцето си