Енциклопения на българския език

изтлея

[isˈtlɛjɐ]

изтлея значение:

1. (физика/биология) Изгарям докрай без пламък или се разпадам напълно чрез гниене.
2. (преносно) Изчезвам бавно, угасвам (за чувства, надежди, живот).
Ударение
изтлѐя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-тле-я
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
изтлявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изтлея

(физика/биология)
  • Въглените в огнището изтляха и стана студено.
  • Дрехите на покойника бяха изтлели от влагата в гробницата.
(преносно)
  • Надеждата му изтля с всеки изминал ден.
  • Споменът за нея никога няма да изтлее.

Антоними на изтлея

Как се пише изтлея

Грешни изписвания: истлея, излея, йзтлея
Пише се с з в представката (из-), въпреки че се чува 'с' пред беззвучната 'т' (изтлея). Глаголът е от I спрежение (изтлея, изтлееш).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тлѣти
Образувано с представка 'из-' (за завършеност) и глагола 'тлея' (горя без пламък, гния). Означава пълно извършване на процеса на тлеене.