Енциклопения на българския език

изслужване

[isˈsuʒvɐnɛ]

изслужване значение:

1. (военно дело/право) Изпълнение на определен срок на служба, наказание или задължение до неговия край.
Ударение
изслу̀жване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-служ-ва-не
Род
среден
Мн. число
изслужвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изслужване

(военно дело/право)
  • След изслужване на военната служба, той се върна в родното си село.
  • Затворникът беше освободен предсрочно преди пълното изслужване на присъдата.

Антоними на изслужване

Как се пише изслужване

Пише се с 'з' (представка из-), въпреки обеззвучаването пред беззвучната 'с'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слоуга
От глагола 'изслужа'. Коренът 'слуг/служ' е общославянски, свързан с изпълнение на дълг или работа.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изслужване на срока
  • изслужване на присъда
  • време за изслужване
изслужване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник