Енциклопения на българския език

изследователка

[isslɛdoˈvatɛlkɐ]

изследователка значение:

1. (наука) Жена, която се занимава с научни изследвания и проучвания.
2. (общо) Жена, която издирва, проучва или анализира факти и обстоятелства.
Ударение
изслѐдователка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-сле-до-ва-тел-ка
Род
женски
Мн. число
изследователки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изследователка

(наука)
  • Тя е известна изследователка в областта на молекулярната биология.
  • Младата изследователка публикува резултатите от своите опити.
(общо)
  • Като страстна изследователка на фолклора, тя обикаляше селата за нови песни.

Синоними на изследователка

Как се пише изследователка

Думата се пише с двойно с (изследователка), поради срещата на префикса 'из-' и корена 'след'. Пише се с о (изследователка), съгласно словообразувателния модел.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изследовател
Женски род на съществителното 'изследовател', образувано чрез наставката '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • научна изследователка
  • полярна изследователка