Енциклопения на българския език

изричане

[izˈrit͡ʃɐnɛ]
Ударение
изрѝчане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-ри-ча-не
Род
среден
Мн. число
изричания
Докладвай грешка в описанието

Как се пише изричане

Думата се пише с и в корена (изричам - несвършен вид), за разлика от изрекох (свършен вид, мин. вр.).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рещи
От глагола 'изричам', свързан със стария корен 'рек-' (кажва, говоря). Сродно с 'реч'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • трудно изричане
  • ясно изричане