Енциклопения на българския език

изпъчвам

[isˈpɤt͡ʃvɐm]

изпъчвам значение:

1. (пряко) Издавам напред част от тялото си (обикновено гърдите или корема).
2. (преносно) Възвратна форма (изпъчвам се): Държа се горделиво, надуто, перча се.
Ударение
изпъ̀чвам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-пъч-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
изпъчвам се
Видова двойка
изпъча
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изпъчвам

(пряко)
  • Войникът изпъчва гърди при команда 'мирно'.
  • Той вървеше важно и изпъчваше корем.
(преносно)
  • Недей да се изпъчваш толкова пред непознати, не е възпитано.

Антоними на изпъчвам

Как се пише изпъчвам

Коренната гласна е ъ, не а. Представката се пише из-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пъча
Коренът е сроден със старобългарското 'пѫчити сѧ' (надувам се, изпъквам). Представката 'из-' указва движение навън или напред.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изпъчвам гърди
  • гордо се изпъчвам