Енциклопения на българския език

изпълване

[isˈpɤlvanɛ]

изпълване значение:

1. (пряко) Процесът на заемане на целия обем на съд, пространство или място.
2. (преносно) Обземане от силно чувство, емоция или мисъл.
Ударение
изпъ̀лване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-пъл-ва-не
Род
среден
Мн. число
изпълвания
Преходност
непреходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изпълване

(пряко)
  • Изпълването на язовира продължи няколко месеца.
  • Залата беше блокирана до пълното ѝ изпълване с хора.
(преносно)
  • Изпълването на сърцето с радост беше мигновено.

Синоними на изпълване

Антоними на изпълване

Как се пише изпълване

Представката 'из-' се пише със 'з', въпреки че пред беззвучния 'п' се обеззвучава при произношение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пълня
Отглаголно съществително от 'изпълвам', корен 'пълн' (старобългарски *plьnъ).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изпълване с вода
  • изпълване с гордост