Енциклопения на българския език

изпростяване

[izprosˈtʲavɐnɛ]

изпростяване значение:

1. (социология/култура) Процес на загуба на културни ценности, добри маниери и интелигентност; огрубяване на нравите.
2. (разговорно) Извършване на глупава или неприлична постъпка.
Ударение
изпростя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-прос-тя-ва-не
Род
среден
Мн. число
изпростявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изпростяване

(социология/култура)
  • Свидетели сме на масово изпростяване на нацията.
  • Телевизионните предавания често водят до изпростяване на аудиторията.
(разговорно)
  • Това беше пълно изпростяване от негова страна на партито.

Антоними на изпростяване

Как се пише изпростяване

Пише се с 'я' (изпростяване), променливо 'я' според ятовия преглас.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:прост
Отглаголно съществително от 'изпростявам' (ставан прост/глупав). Коренът е 'прост' (необразован, обикновен, глупав).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • духовно изпростяване
  • всеобщо изпростяване