изобретателка
[izobretaˈtɛlkɐ]
изобретателка значение:
1. (професии) Жена, която е създала изобретение; авторка на ново техническо решение или иновация.
2. (преносно (разговорно)) Жена, която умее да измисля небивалици или да намира оригинални решения в бита.
- Ударение
- изобретатѐлка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-зо-бре-та-тел-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- изобретателки
Примери за използване на изобретателка
(професии)
- Хеди Ламар е известна актриса и изобретателка.
- Тя е първата изобретателка, патентовала този механизъм.
(преносно (разговорно))
- Голяма е изобретателка в кухнята – прави чудеса от нищо.
Синоними на изобретателка
Как се пише изобретателка
Думата се пише с е в корена (брет) и наставка -ка за женски род.
Етимология
Произход:Старобългарски/Руски
Оригинална дума:изобретатель
Женско съответствие на съществителното 'изобретател', образувано с наставката '-ка'. Коренът идва от 'брет-' (намирам, откривам), сродно със старобългарското *обрѣтати*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- талантлива изобретателка
- българска изобретателка
Популярни търсения и запитвания за изобретателка
какво е изобретателка, изобретателка или изобритателка, изобретателка или изобретателовка, изобретателка или йзобретателка, изобретателка или изубретателка, изобретателка или изобретътелка, изобритателка или изобретателовка, изобритателка или йзобретателка, изобритателка или изубретателка, изобритателка или изобретътелка, изобретателовка или йзобретателка, изобретателовка или изубретателка, изобретателовка или изобретътелка, йзобретателка или изубретателка, йзобретателка или изобретътелка, изубретателка или изобретътелка