изоблича
[izobliˈt͡ʃa]
изоблича значение:
1. (общо) Разкривам нечия вина, лъжа, престъпление или скрити отрицателни качества чрез доказателства.
- Ударение
- изоблича̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- и-зоб-ли-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изобличавам
Примери за използване на изоблича
(общо)
- Детективът успя да изобличи престъпника с неоспорими факти.
- Документите изобличиха корупционната схема.
Синоними на изоблича
Как се пише изоблича
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:облик
Свързано с корена *лик* (лице, образ). Буквално означава „да разкрия истинския лик“, да сваля маската.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изоблича в лъжа
- изоблича крадец