изнудя
[izˈnudʲɐ]
- Ударение
- изну̀дя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-ну-дя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изнудвам
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:нуда
Корен 'нуда' (принуда, необходимост, насилие) + представа 'из-'. Сродна с думи като 'нуждая се', 'принуда'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изнудя за пари
- изнудя с заплахи