Енциклопения на българския език

изнемощея

[iznɛmoˈʃtɛjɐ]

изнемощея значение:

1. (пряко) Загубвам физическите си сили, ставам много слаб поради болест, глад, старост или преумора.
Ударение
изнемоще'я
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-не-мо-ще-я
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
изнемощявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изнемощея

(пряко)
  • Болният изнемощя напълно след дългата треска.

Синоними на изнемощея

Антоними на изнемощея

Как се пише изнемощея

Буквата 'щ' замества звукосъчетанието 'шт'. Думата следва правилото за променливото 'я' (изнемощях - изнемощея).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:немощ
Сложен състав: представка 'из-' + корен 'немощ' (липса на мощ/сила) + глаголно окончание.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изнемощя от глад
  • изнемощял старец