изневиделица
[iznɛˈvidɛlit͡sɐ]
изневиделица значение:
1. (общо) Внезапно, неочаквано, без да се разбере откъде.
2. (преносно) Незнайно място, небитие (в израза 'от изневиделица').
- Ударение
- изневидèлица
- Част на речта
- наречие, съществително име
- Сричкоделение
- из-не-ви-де-ли-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (като наречие)
Примери за използване на изневиделица
(общо)
- Колата изскочи от изневиделица и пресече пътя ни.
- Ударът дойде от изневиделица.
(преносно)
- Този проблем се появи сякаш от изневиделица.
Антоними на изневиделица
Как се пише изневиделица
Слято писане. Думата се пише с е във втората сричка (от не) и и в третата/четвъртата (от виделина).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:виделица
Съставена дума от предлозите 'из', отрицанието 'не' и корена 'видел-' (виделина, светлина, видимост). Буквално означава 'от място, което не се вижда'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- появя се от изневиделица
- дойде от изневиделица
Популярни търсения и запитвания за изневиделица
какво е изневиделица, изневиделица или изнивиделица, изневиделица или изневеделица, изневиделица или йзневиделица, изневиделица или изневйделица, изневиделица или изневиделйца, изнивиделица или изневеделица, изнивиделица или йзневиделица, изнивиделица или изневйделица, изнивиделица или изневиделйца, изневеделица или йзневиделица, изневеделица или изневйделица, изневеделица или изневиделйца, йзневиделица или изневйделица, йзневиделица или изневиделйца, изневйделица или изневиделйца