изневерявам
[iznɛvɛˈrʲavɐm]
изневерявам значение:
1. (личен живот) Нарушавам брачна или любовна вярност; имам сексуална или романтична връзка с друг човек освен партньора си.
2. (етика) Отстъпвам от своите принципи, убеждения, дълг или обещания; предавам доверието.
3. (преносно) Преставам да функционирам правилно (за памет, сили, сетива).
- Ударение
- изневеря̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-не-ве-ря-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- изневеря
Примери за използване на изневерявам
(личен живот)
- Тя подозира, че съпругът ѝ изневерявам.
- Той никога не би изневерил на жена си.
(етика)
- Политикът изневерява на предизборните си обещания.
- Никога не изневерявай на себе си и на мечтите си.
(преносно)
- Паметта започва да ми изневерява с годините.
- Очите ми изневеряват, вече не виждам дребния шрифт.
Синоними на изневерявам
Антоними на изневерявам
Как се пише изневерявам
Пише се с е в корена (вер-), от думата вяра/верен.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вяра
Корен 'вяра' + отрицателна частица/представка 'не-' + глаголна наставка, с представка 'из-', означаваща излизане от състоянието на вярност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изневерявам на жена си
- изневерявам на стила си
- паметта ми изневерява