изневеря
[iznɛvɛˈrʲa]
изневеря значение:
1. (лични отношения) Нарушавам съпружеска или любовна вярност; имам интимна връзка с друг човек извън партньорството.
2. (преносно) Преставам да бъда верен на убеждения, принципи, идеали или обещания; предавам доверие.
3. (преносно) Отказвам да функционирам или да служа в нужен момент (за памет, сетиво, механизъм).
- Ударение
- изневеря̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-не-ве-ря
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изневерявам
Примери за използване на изневеря
(лични отношения)
- Той никога не ѝ изневери през целия им брак.
- Ако ми изневериш, всичко между нас приключва.
(преносно)
- Политикът изневери на предизборните си обещания.
- Тя изневери на стила си и облече нещо екстравагантно.
(преносно)
- Паметта му изневери и той забрави репликата си.
- Късметът ѝ изневери на финала.
Как се пише изневеря
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вяра
Образуван от предлога/представката 'из-' (излизане от състояние) и 'не-' (отрицание) + корен 'вяра'. Буквално означава 'излизам от вярата/доверието'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изневеря на себе си
- изневеря на принципите си
- паметта ми изневери