Енциклопения на българския език

измина

[izmiˈnɐ]

измина значение:

1. (пряко) Прекосявам определено разстояние, вървя или пътувам през дадено пространство.
2. (за време) За период от време – протичам, отивам си, свършвам.
Ударение
измѝна
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-ми-на
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
изминавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на измина

(пряко)
  • Туристите изминаха дългия път до хижата за три часа.
  • Колата измина 100 километра с 5 литра гориво.
(за време)
  • Лятото измина неусетно.
  • Изминаха пет години от последната ни среща.

Антоними на измина

Как се пише измина

Грешни изписвания: измена, йзмина, измйна
Глаголът е от свършен вид. В 3 л. ед.ч. минало свършено време формата е измина̀ (с ударение на последната сричка).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мина
Образувано с префикс 'из-' + глагола 'мина' (да пресека, да вървя). Сродно със старобългарското 'минти'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • измина разстояние
  • измина път
  • времето измина