Енциклопения на българския език

изменнически

[izˈmɛnnitʃɛski]

изменнически значение:

1. (общо) Който се отнася до изменник или измяна; присъщ на предател.
Ударение
измѐннически
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
из-мен-ни-чес-ки
Род
мъжки
Мн. число
изменнически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изменнически

(общо)
  • Това беше изменнически акт спрямо родината.
  • Той хвърли изменнически поглед към врага.

Синоними на изменнически

Антоними на изменнически

Как се пише изменнически

Пише се с двойно 'н' (нн), защото е образувано от съществителното 'изменник' (което има двойно 'н' поради корен 'мен-' и наставка '-ник').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:измяна
Произлиза от съществителното 'изменник' + наставката за прилагателни '-ески'. Коренът е свързан с глагола 'меня', 'изменям'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изменнически удар
  • изменническо поведение