Енциклопения на българския език

изляза

[izˈʎazɐ]

изляза значение:

1. (пряко) Напускам вътрешността на помещение, сграда или оградено място и отивам навън.
2. (преносно) Появявам се публично; бивам публикуван (за книга, филм).
3. (разговорно) Оказвам се, ставам ясен (за истина, факт, резултат).
Ударение
изля̀за
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-ля-за
Род
няма
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
излизам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изляза

(пряко)
  • Ще изляза на въздух за малко.
  • Излязъл е от къщи рано сутринта.
(преносно)
  • Новият роман на писателя ще излезе следващия месец.
  • Филмът излезе по екраните вчера.
(разговорно)
  • Накрая истината излезе наяве.
  • Сметките излязоха верни.

Антоними на изляза

Как се пише изляза

Грешни изписвания: излеза, йзляза
Думата се подчинява на правилото за променливото Я. Пише се Я, когато е под ударение и следващата сричка съдържа твърда гласна (изляза, излязох, излязъл). Пише се Е, когато ударението не е върху корена или следва мека сричка (излезеш, излезли).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:излѣзти
Съставен от представката *из-* (навън) и глагола *лези* (лазя, вървя бавно/внимателно), който в съвременния език е еволюирал до корена на *влизам/излизам*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изляза навън
  • изляза от контрол
  • изляза на глава
  • изляза от релси
Фразеологизми:
  • изляза от кожата си
  • изляза сух от водата
  • изляза на светло

Популярни търсения и запитвания за изляза