Енциклопения на българския език

излагане

[izˈlaɡanɛ]

излагане значение:

1. (физическо) Поставяне на нещо под въздействието на външни фактори (слънце, радиация, опасност).
2. (култура/търговия) Показване на предмети пред публика; експониране.
3. (комуникация) Подробно представяне или описване на факти, мисли или теории.
4. (разговорно) Ситуация на неуспех, който води до срам или подигравки; резила.
Ударение
изла'гане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-ла-га-не
Род
среден
Мн. число
излагания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на излагане

(физическо)
  • Продължителното излагане на слънце без защита е опасно за кожата.
  • Излагане на риск.
(култура/търговия)
  • Излагането на стоките на витрината привлича клиенти.
  • Предстои излагане на нови картини в галерията.
(комуникация)
  • Писменото излагане на мотивите е задължително.
  • Стилът на излагане в книгата е много достъпен.
(разговорно)
  • Голямо излагане падна на вчерашния концерт.
  • Не искам повече такова излагане пред хората.

Как се пише излагане

Пише се със з в представката (из-) пред звучна съгласна.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:лагам
Отглаголно съществително от 'излагам'. Представка 'из-' (навън) + корен 'лагам' (слагам, поставям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • слънчево излагане
  • излагане на факти
  • излагане на риск
  • голямо излагане
излагане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник