Енциклопения на българския език

изкушение

[iskuˈʃɛniɛ]

изкушение значение:

1. (психология) Силно желание да се извърши нещо, което е забранено, вредно или морално неприемливо, но доставя удоволствие.
2. (пряко) Предмет или човек, който предизвиква силно привличане или съблазън.
Ударение
изкушѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-ку-ше-ни-е
Род
среден
Мн. число
изкушения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изкушение

(психология)
  • Не можах да устоя на изкушението да хапна шоколад.
  • Изкушението да излъже беше голямо.
(пряко)
  • Магазинът е пълно изкушение за любителите на модата.
  • Тя беше истинско изкушение за него.

Синоними на изкушение

Как се пише изкушение

Пише се с з в представката (из-), тъй като коренът започва с беззвучна съгласна 'к', но представката в българския език е морфологично установена като 'из-' пред съгласни (с някои изключения за 'с', но тук следва правилото за представка).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:искушениѥ
От глагола *искусити (изпитвам, пробвам), който идва от 'кусити' (вкусвам). Първоначално значение 'изпитание', по-късно 'съблазън'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сладко изкушение
  • поддавам се на изкушение
  • голямо изкушение