изкупител
[iskuˈpitɛl]
изкупител значение:
1. (религия) Този, който изкупва греховете на другите чрез саможертва; епитет за Исус Христос в християнската теология.
2. (книжовно) Лице, което откупува някого или поема вина/задължение вместо друг, за да го спаси.
- Ударение
- изкупѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-ку-пи-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изкупители
Примери за използване на изкупител
(религия)
- В християнството Христос е признат за Изкупител на човечеството.
- Вярващите отправяха молитви към своя Изкупител.
(книжовно)
- Той се яви като неочакван изкупител на дълговете на фамилията.
Синоними на изкупител
Как се пише изкупител
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:искоупити
Калка от гръцкото 'lytrotēs' (освободител, изкупител). Произлиза от глагола 'изкупя' (да откупя, да платя цена за освобождаване) + деятелен суфикс '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Божествен изкупител
- роля на изкупител