изкоренен
[iskoˈrɛnɛn]
изкоренен значение:
1. (пряко) Който е изваден от земята заедно с корените.
2. (преносно) Унищожен напълно, премахнат окончателно (за навици, злини, болести).
- Ударение
- изкоренѐн
- Част на речта
- прилагателно име, неопределима част на речта
- Сричкоделение
- из-ко-ре-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изкоренени
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
Примери за използване на изкоренен
(пряко)
- В двора лежеше стар, изкоренен от бурята дъб.
(преносно)
- Това е отдавна изкоренен порок в нашето общество.
- Едрата шарка е напълно изкоренена болест.
Синоними на изкоренен
Как се пише изкоренен
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изкореня
Минало страдателно причастие от глагола 'изкореня' (префикс 'из-' + 'корен').
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкоренен дънер
- изкоренен навик