изкопан
[izkoˈpan]
- Ударение
- изкопа̀н
- Част на речта
- прилагателно име, частица
- Сричкоделение
- из-ко-пан
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изкопани
- Вид
- свършен
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изкопая
Минало страдателно причастие от глагола 'изкопая'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- прясно изкопан
- дълбоко изкопан
Фразеологизми:
- като изкопан