издънка
[izˈdɤnkɐ]
издънка значение:
1. (ботаника) Младо стъбло, което пониква от корена или основата на растение.
2. (преносно/разговорно) Потомък, наследник (често с лек оттенък на ирония или за означаване на принадлежност към род).
3. (жаргон) Грешка, провал или гаф; постъпка, която води до неблагоприятни последици.
- Ударение
- издъ̀нка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-дън-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- издънки
Примери за използване на издънка
(ботаника)
- Около старото дърво имаше множество млади издънки.
- Розата се размножава лесно чрез издънки.
(преносно/разговорно)
- Той е последната издънка на този славен род.
(жаргон)
- Направих голяма издънка на изпита.
- Това беше пълна издънка от страна на организаторите.
Антоними на издънка
Как се пише издънка
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:издънвам (се)
От глагола 'издънвам' (пробивам дъното, излизам от дъното/основата) или корена 'дъно'.