Енциклопения на българския език

издълбая

[izdɐlˈbaja]

издълбая значение:

1. (пряко) Да направя дупка, вдлъбнатина или отвор в нещо чрез отнемане на материал (копаене, рязане, дълбаене).
2. (скулптура/занаяти) Да изработя фигура или предмет чрез отнемане на части от твърд материал (дърво, камък).
Ударение
издълба̀я
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-дъл-ба-я
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
издълбавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на издълбая

(пряко)
  • Водата успя да издълбае скалата през вековете.
  • Трябва да издълбая улей в дървото за кабела.
(скулптура/занаяти)
  • Майсторът обеща да издълбае красива фигура от ореховия пън.

Синоними на издълбая

Антоними на издълбая

Как се пише издълбая

Коренът се пише с ъ (дълб-). Окончанието за 1 л. ед.ч. е .

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:длъбати
Образувана от представка 'из-' (за изчерпване на действието или резултативност) и глагола 'дълбая' (от праславянски *dьlbati).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • издълбая дупка
  • издълбая името си
  • издълбая кладенец