Енциклопения на българския език

издумам

[izˈdumɐm]

издумам значение:

1. (разговорно) Изговарям, произнасям (обикновено с усилие или откровеност).
2. (диалектно) Одумвам, обсъждам някого (често в негативен смисъл).
3. (фолклор/остаряло) Успявам да убедя някого (мома) да пристане или да се съгласи на нещо.
Ударение
изду̀мам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-ду-мам
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
издумвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на издумам

(разговорно)
  • Той не можа да издума нито дума от притеснение.
  • Най-после си издума болката.
(диалектно)
  • Цялото село ги издума заради сватбата.
(фолклор/остаряло)
  • Издума ли я да ти стане жена?

Антоними на издумам

Как се пише издумам

Грешни изписвания: издомам, исдумам, йздумам, издумъм
Пише се с у (от 'дума'). Представката е из-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:дума
Произлиза от съществителното 'дума' и глагола 'думам' (говоря). Представката 'из-' придава смисъл на изчерпване или произнасяне на нещо докрай.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • да не издумаш
  • едва издума
Фразеологизми:
  • да не ти издума устата