издиря
[izˈdirʲɐ]
- Ударение
- изди'ря
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-ди-ря
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- издирвам
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:диря
От съществителното 'диря' (следа) -> глагола 'диря' (търся) + представка 'из-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- издиря извършителя
- издиря документи
Фразеологизми:
- издиря под дърво и камък