изгубен
[izˈɡubɛn]
изгубен значение:
1. (Пряко) Който не може да бъде намерен; изчезнал или забравен някъде.
2. (Състояние) Който се е заблудил и не знае местоположението си или посоката.
3. (Разговорно) Глупав, несъобразителен или морално пропаднал човек (често като обида).
- Ударение
- изгу̀бен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-гу-бен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изгубени
Примери за използване на изгубен
(Пряко)
- Търсеха изгубения ключ повече от час.
- Това е изгубена кауза.
(Състояние)
- Туристите се почувстваха изгубени в гъстата мъгла.
- Погледът му блуждаеше, сякаш бе изгубен в свои мисли.
(Разговорно)
- Много си изгубен, как можа да повярваш на това!
- Той е изгубен човек, пропиля си живота.
Антоними на изгубен
Как се пише изгубен
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:губя
Минало страдателно причастие на глагола *изгубя*. Коренът *губ-* е с общославянски произход (*gubiti), значещ 'погубвам', 'унищожавам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изгубен багаж
- изгубено време
- изгубено дете
Фразеологизми:
- изгубена кауза