Енциклопения на българския език

изгладняване

[izgɫadˈɲavɐnɛ]

изгладняване значение:

1. (физиология) Процес на изпадане в състояние на силен глад; продължителна липса на храна.
2. (преносно) Силна потребност или жажда за нещо (напр. духовна храна, емоции).
Ударение
изгладня̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-глад-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изгладняване

(физиология)
  • Продължителното изгладняване води до отслабване на организма.
  • След цял ден работа усещаше вълче изгладняване.
(преносно)
  • Усещаше се духовно изгладняване сред младото поколение.

Синоними на изгладняване

Антоними на изгладняване

Как се пише изгладняване

Пише се с променливо я, тъй като е под ударение и следва твърда сричка.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гладъ
Образувано от съществителното 'глад' чрез глагола 'изгладнявам'. Общославянски корен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • физическо изгладняване
  • хронично изгладняване