извъртане
[izˈvɤrtɐnɛ]
- Ударение
- извърта̀не
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-вър-та-не
- Род
- среден
- Мн. число
- извъртания
Как се пише извъртане
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:извъртам
Отглаголно съществително име от глагола 'извъртам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- извъртане на истината
- извъртане на думите
- рязко извъртане