Енциклопения на българския език

играчка

[iˈgratʃkɐ]

играчка значение:

1. (пряко) Предмет, предназначен за игра (обикновено от деца).
2. (разговорно) Нещо дребно, незначително или лесно за изпълнение; занимавка.
3. (преносно) Човек без собствена воля, който бива манипулиран от другите.
Ударение
игра'чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
иг-рач-ка
Род
женски
Мн. число
играчки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на играчка

(пряко)
  • Детето си играеше с плюшена играчка.
  • Магазинът беше пълен с детски играчки.
(разговорно)
  • Този ремонт е играчка за опитен майстор.
  • Поправката на часовника беше голяма играчка (пипкава работа).
(преносно)
  • Той се превърна в играчка в ръцете на политиците.

Как се пише играчка

Грешни изписвания: йграчка, игръчка

Няма специфични правописни особености. Пише се с а в корена (от игра).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:игра
Производна дума от съществителното *игра* с наставка *-чка*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • плюшена играчка
  • елхова играчка
  • детска играчка
Фразеологизми:
  • плачка ми се за играчка
играчка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник