Енциклопения на българския език

знаен

[ˈzna.ɛn]

знаен значение:

1. (пряко) Който е известен на мнозина; за когото се знае, има сведения.
Ударение
зна'ен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
зна-ен
Род
мъжки
Мн. число
знайни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на знаен

(пряко)
  • Той е знаен майстор в цялата околия.
  • Това е отдавна знаен факт за историците.

Синоними на знаен

Антоними на знаен

Как се пише знаен

Грешни изписвания: знайен, знъен
В м.р. ед.ч. окончанието е -ен (знаен). При образуване на множествено число гласната 'е' изпада и се появява 'й' (знайни).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:знати
Произлиза от старобългарския глагол 'знати', който е с индоевропейски корен *gneh₃- (знам, познавам). Сродна със санскрит 'jñā', гръцки 'gignōskō' и латински 'noscere'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • знаен и незнаен
  • знаен юнак
  • знаен автор
Фразеологизми:
  • знайни и незнайни войни

Популярни търсения и запитвания за знаен