Енциклопения на българския език

злокобен

[zɫoˈkɔbɛn]

злокобен значение:

1. (пряко / преносно) Който предвещава нещастие, зло; който носи беда или изглежда застрашително.
Ударение
злоко'бен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
зло-ко-бен
Род
мъжки
Мн. число
злокобни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на злокобен

(пряко / преносно)
  • Над къщата тегнеше злокобна тишина.
  • Чу се злокобен вик откъм гората.

Синоними на злокобен

Антоними на злокобен

Как се пише злокобен

Грешни изписвания: злокубен, злукобен
Пише се с ообен) от думата 'коба'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зло + коба
Съчетание от 'зло' и 'коба' (гадаене, предзнаменование, съдба).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • злокобно предчувствие
  • злокобен знак
  • злокобна тишина