Енциклопения на българския език

злодейка

[zloˈdɛjkɐ]

злодейка значение:

1. (пряко) Жена, която извършва злодеяния, престъпления или подлости; престъпничка.
2. (изкуство) Персонаж в литературно или сценично произведение с отрицателни морални качества, който противодейства на главния герой.
Ударение
злоде'йка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зло-дей-ка
Род
женски
Мн. число
злодейки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на злодейка

(пряко)
  • В приказката мащехата е представена като типична злодейка.
  • Полицията залови изпечената злодейка след месеци издирване.
(изкуство)
  • Актрисата изигра ролята на злодейка с невероятен талант.

Антоними на злодейка

Как се пише злодейка

Грешни изписвания: злодеика, злудейка

В думата се пише „й“ (и кратко), тъй като се намира след гласна и пред съгласна в корена на думата (от злодей).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зълъ + дѣꙗти
Произлиза от „злодей“ (вършещ зло) + наставка „-ка“. Коренът се състои от прилагателното „зъл“ и глагола „дея“ (върша, правя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • коварна злодейка
  • приказна злодейка