Енциклопения на българския език

зеленчук

[zɛlɛnˈt͡ʃuk]

зеленчук значение:

1. (ботаника/кулинария) Градинско растение, чиито части (листа, плодове, корени, луковици) се използват за храна.
Ударение
зеленчу̀к
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зе-лен-чук
Род
мъжки
Мн. число
зеленчуци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зеленчук

(ботаника/кулинария)
  • Лекарите препоръчват да се ядат повече пресни зеленчуци.
  • На пазара имаше голямо разнообразие от плодове и зеленчуци.

Синоними на зеленчук

Как се пише зеленчук

Грешни изписвания: зелинчук, зеленчок

Думата съдържа две букви е. Проверява се с думата зелен. В множествено число настъпва палатализация на к в ц: зеленчукзеленчуци.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:зелен
Произлиза от прилагателното 'зелен'. Окончанието '-чук' е вероятно под влияние на чужди езици или диалектно словообразуване, но коренът е несъмнено славянски, свързан със зеленината на растенията.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пресни зеленчуци
  • ранни зеленчуци
  • зеленчукова градина