Енциклопения на българския език

зеленина

[zɛlɛniˈna]

зеленина значение:

1. (пряко) Съвкупност от зелени растения, трева, листа на дървета; свежа растителност.
2. (изобразително изкуство) Зелен цвят или зелени тонове в картина или обект.
3. (кулинария) Зеленчуци с ядливи листа и стъбла (магданоз, копър, лук), използвани за подправки или салати.
Ударение
зеленина̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зе-ле-ни-на
Род
женски
Мн. число
зеленини (рядко, в спец. значения)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зеленина

(пряко)
  • Паркът беше потънал в пролетна зеленина.
  • Очите му си почиваха, гледайки горската зеленина.
(изобразително изкуство)
  • В пейзажа преобладаваше наситената зеленина.
(кулинария)
  • Наряза на ситно връзка зеленина за супата.

Антоними на зеленина

Как се пише зеленина

Грешни изписвания: зелинина, зеленйна
Думата се пише с две е в корена и наставката. Проверява се с думата зелен.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зеленъ
Произлиза от общославянския корен за цвят *zelenъ. Наставката -ина се използва за образуване на абстрактни съществителни или събирателни понятия.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свежа зеленина
  • буйна зеленина
  • потънал в зеленина