звънче
[zvɐnˈt͡ʃɛ]
звънче значение:
1. (битова) Малък метален предмет с езиче, който издава звън при разклащане.
2. (ботаника) Народно наименование на различни полски и горски цветя с форма на чашката, наподобяваща камбанка (напр. от род Campanula).
- Ударение
- звънчѐ
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- звън-че
- Род
- среден
- Мн. число
- звънчета
Примери за използване на звънче
(битова)
- На шията на котето имаше малко звънче.
- Вятърът разлюля звънчетата на вратата.
(ботаника)
- По поляната цъфтяха сини звънчета.
Синоними на звънче
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звън
Умалителна форма от 'звън' или 'звънец' с наставката '-че'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сребърно звънче
- синьо звънче