зачета

[zaˈt͡ʃɛtɐ]

зачета значение:

1. (административен/образование) Признавам валидността на нещо (документ, резултат, стаж); приемам нещо за действително или изпълнено.

2. (пряко) Започвам да чета (текст, книга).

Ударение: зачѐта
Част на речта: глагол
Сричкоделение: за-че-та
Вид: свършен
Преходност: преходен
Спрежение: I спрежение
Видова двойка: зачитам

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зачета

(административен/образование)

Комисията реши да не му зачете последния опит.
Ще ти зачета изпита, ако предадещ курсовата работа.

(пряко)

Тя седна удобно и зачете новия роман.

Синоними на зачета

призная, уважа, приема, почна да чета

Антоними на зачета

анулирам, отхвърля, спра да чета

Как се пише зачета

Грешни изписвания: зачита, зъчета

Във формата за свършен вид гласната в корена е 'е' (зачета), докато в несвършен вид е 'и' (зачитам).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:чести

Образувана от префикс 'за-' + корен 'чета' (или 'читам'). Думата носи нюанси както за започване на действие (четене), така и за признаване/уважение (от 'чест').

Употреба

Чести словосъчетания:

зачета стаж
зачета гол
зачета точка
зачета книга

Фразеологизми:

зачета за нищо