затънтен
[zaˈtɤntɛn]
- Ударение
- затъ̀нтен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- за-тън-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- затънтени
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:тътен
Свързано с корена 'тътна', 'тътен'. Първоначално значение - място, докъдето звукът достига трудно, заглъхва или е скрито (срв. 'потулен').
Употреба
Чести словосъчетания:
- затънтено село
- затънтена улица
- затънтено място