Енциклопения на българския език

застъпничество

[zaˈstɤpnit͡ʃɛstvo]

застъпничество значение:

1. (общо) Действието да се застъпиш за някого; защитаване на нечии интереси, права или кауза.
Ударение
застъ̀пничество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-стъп-ни-че-ство
Род
среден
Мн. число
застъпничества
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на застъпничество

(общо)
  • Благодарение на нейното застъпничество, проектът получи финансиране.
  • Организацията се занимава със застъпничество за правата на децата.

Антоними на застъпничество

Как се пише застъпничество

Думата се пише с двойно 'т' в корена (засТъпничество) не е приложимо, но се пише със 'ст'. Буквата 'щ' не се използва. Наставката е '-чество'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:застъпник
Образувано от съществителното 'застъпник' (защитник, покровител) с наставката за абстрактни съществителни '-чество'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • активно застъпничество
  • кампания за застъпничество
  • застъпничество пред властите

Популярни търсения и запитвания за застъпничество

какво е застъпничество, застъпничество или застъпничесво, застъпничество или застъпничиство, застъпничество или зъстъпничество, застъпничество или застапничество, застъпничество или застъпнйчество, застъпничество или застъпничеству, застъпничесво или застъпничиство, застъпничесво или зъстъпничество, застъпничесво или застапничество, застъпничесво или застъпнйчество, застъпничесво или застъпничеству, застъпничиство или зъстъпничество, застъпничиство или застапничество, застъпничиство или застъпнйчество, застъпничиство или застъпничеству, зъстъпничество или застапничество, зъстъпничество или застъпнйчество, зъстъпничество или застъпничеству, застапничество или застъпнйчество, застапничество или застъпничеству, застъпнйчество или застъпничеству
застъпничество : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник