Енциклопения на българския език

застраховка

[zɐstrɐˈxɔfkɐ]

застраховка значение:

1. (финанси) Договор, чрез който една страна (застраховател) се задължава срещу плащане на определена сума да обезщети друга страна (застрахован) при настъпване на определено събитие.
2. (финанси) Сумата, която се плаща като възнаграждение на застрахователя (застрахователна премия).
3. (преносно) Предварителна мярка за осигуряване на безопасност или гаранция срещу неуспех.
Ударение
застрахо̀вка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-стра-хов-ка
Род
женски
Мн. число
застраховки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на застраховка

(финанси)
  • Направих си пълна застраховка на автомобила.
  • Застраховката 'Живот' е важна за сигурността на семейството.
(финанси)
  • Застраховката се плаща на четири вноски.
(преносно)
  • Взех си допълнителен чифт обувки като застраховка срещу дъжда.

Антоними на застраховка

Как се пише застраховка

Съгласната в пред беззвучната съгласна к се обеззвучава при изговор, но се пише в, тъй като се проверява с форми, където след нея стои гласна (напр. застраховител).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:страх
Производна дума от глагола 'застраховам', който се базира на корена 'страх'. Формирана е чрез наставката '-ка' за образуване на съществителни имена, означаващи действие или резултат от действие. Първоначалното значение е свързано с премахване на страха от финансова загуба.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • здравна застраховка
  • застраховка гражданска отговорност
  • сключвам застраховка
  • изплащане на застраховка