Енциклопения на българския език

запъхтяване

[zɐpɐxˈtʲavɐnɛ]

запъхтяване значение:

1. (пряко) Действието или състоянието на човек или животно, което диша учестено и тежко вследствие на физическо усилие или вълнение.
Ударение
запъхтя'ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-пъх-тя-ва-не
Род
среден
Мн. число
запъхтявания
Възвратна форма
не
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на запъхтяване

(пряко)
  • След бързото изкачване се чуваше само тежкото му запъхтяване.
  • Лекарят отбеляза запъхтяване при минимално натоварване.

Синоними на запъхтяване

Антоними на запъхтяване

Как се пише запъхтяване

Думата се пише с 'я' в суфикса '-ява-', характерен за отглаголни съществителни от несвършен вид, и с 'ъ' в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пъхтя
Отглаголно съществително от 'запъхтявам се', което произлиза от звукоподражателния корен 'пъх-' (дишам тежко).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • силно запъхтяване
  • получавам запъхтяване