Енциклопения на българския език

заприщване

[zɐˈpriʃtvanɛ]

заприщване значение:

1. (общо) Действие по преграждане, запушване или спиране на движението на поток (вода, хора, превозни средства).
Ударение
запри'щване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-прищ-ва-не
Род
среден
Мн. число
заприщвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заприщване

(общо)
  • Заприщването на реката доведе до наводнение в ниските части.
  • Полицията организира заприщване на пътя, за да спре бегълците.

Антоними на заприщване

Как се пише заприщване

В корена се пише и (от заприщя). Звукосъчетанието щ се отбелязва с една буква.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:заприщя
Отглаголно съществително от 'заприщя' (преградя, спра течение). Коренът е свързан с 'прят' (препятствие), сродно със старобългарското 'прѣтити'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заприщване на река
  • заприщване на улица